Късноантична крепост с оброк и църковен ансамбъл

От археологическите проучвания беше установено, че най-ранните следи на хълма са от траките/вероятно края на късния бронз, ІІ хил.пр.н. е./. Траките сакрализират хълма, изграждайки ямно светилище. Открити са ями с различен диаметър и дълбочина и депозирани в тях разнообразни материали: керамика, каменни сечива и т. н. Вторият период на обитаване се отнася към късноримската епоха/ІІІ-нач. на ІV в./. За това свидетелстват монетните находки и фрагменти от луксозна сива и червенолакова керамика. В северната част на обекта бяха открити останки от раннохристиянска базилика/от ІVв./ и баптистерии с малък басейн, където в първите векове на християнството се е извършвало покръстването. В края на ІV в. на мястото на базиликата е издигната раннохристиянска църква датирана от времето на Второто българско царство, опожарена при османското нашествие.  През ХV - ХVІІ в. върху руините на базиликата е построена късносредновековна църква, която е еднокорабна, едноабсидна и полувкопана от юг, според османското законодателство. 

КРЕПОСТТА

Бяха открити данни за три строителни периода на крепостта.

І период/кр. на ІІІ - ср.на ІV в./-дървено укрепление/оградна стена от колове и плет, омазани с глина/. Опожарена около ср. на ІV в. вероятно при въстанието на узурпатора Прокопий.

ІІ период/ср. на ІV - VІ в./строителен период - император Валент/364-378г./. Хълмът е ограден с крепостна стена от бял камък споен с хоросан.

ІІІ период/ср. на VІ-VІ в./при император Юстин ІІ/565 - 574г./ и София, възстановява северната крепостна стена и всички засегнати участъци.Изградени са две масивни, четириъгълни кули, които защитавали входа между тях.

В двете кули от северния вход са изложени намерините артефакти от крепостта, в кула 5 посетителите могат да си направят снимка за спомен с различни доспехи и оръжия.

ЦЪРКВА"СВ.ПЕТКА"

Като част от МК"Цари мали град" е църквата"Св. Петка". През 20-те год. на ХХв. проф. Васил Захариев обръща внимание на иконите от ХVІІ в., богато резбования иконостас и каменната мемориална пластика. Ако се съди по ктиторския надпис върху Богородичната икона, храмът е бил строен преди 1653г. Църквата е еднокорабна, едноабсидна и засводена. Този тип строеж е характерен за периода на османското владичество. При археологическото проучване е установено, че църквата е построена върху основите на по-ранен храм от ХІІІ-ХІV в., тъй като застъпва по-ранни от нея гробове. В насипа около ранните основи на храма бяха открити фрагменти от стенописна украса каквато в по-късната църква не е имало. Има доказателств, че църквата от османското нашествие е опоражена. По откритите находки некропола може да се датира в широки граници между ХІІІ-ХІVв. След реставрирането на църквата с ктиторската помощ на Симеон Пешов и неговите синове Камен и Калин, в нея бяха върнати и монтирани в иконостаса оригиналните икони и апостолски фризове - може би дело на Св. Пимен Зографски или на негови ученици. Експонирани са също и най-ранните основи на храма/ХІІІ-ХІVв./.

Църквата е паметник на културата с национално значение в художествената категория и отворена за посещение през 2007 г.

В момента в църквата се съхранява една позлатена икона на Св.Петка, изрисувана от Лора Манева, със специално шествие осветена в гр.Яш/Румъния/ и беше вградена частица от мощите на светицата.

Църквата е паметник на културата І-ва степен.

ЕТНОГРАФСКА ЧАСТ: втори етаж, /стопански двор и открито експониране/поята и егрек/.

Експозицията е представена в три стаи и просторен чардак. На чардака са експонирани характерните миндери, софра с трикраки столчета, съдове и уреди от бита/стомни, връчви, бучка за масло, кутел, чекрък и т. н./. За всички дарители на музея е направена табела с имената им.

ПОЯТА И ЕГРЕК-това е една реплика към отминали времена, когато са се отглеждали много глави добитък/овце/ и се е произвеждало кисело мляко, масло, сирене, кашкавал.

ЕГРЕК – временното обиталище на 100-120 овце. Той се е правел извън селището/от ранна пролет до късна есен/, от разглобяеми пердета/изплетени от лескови клони/, често след прибирането на реколтата и се е местел из нивите с цел наторяване. 

ПОЯТА/или мандрата/е паянтова постройка със стени от плет и омазани с кал или дървени/от плътно заковани обли, обелени дървета/. 

 ДУХОВНА ЧАСТ/първи етаж/

Общия брой книги/ръкописни и печатни/ е окоро 30 бр., заедно с постъпленията от църквите "Св.Петка" и "Св. Св. Петър и Павел". От тях 7 бр. са регистрирани между 1920-1923г. в Националната библиотека"Св. Св. Кирил и Методий"/с номера: 508, 518, 548, /Цонев, Б: ІІ/, 624, 643, 1155. В библиотеката на Рилския манастир е запазена една книга описана през 1902г.

 Експонираните книги в музея намерени в Белчин са: печатни и богослужебни книги в добро състояние от ХVІ-ХХ в.

УЧИЛИЩНО ДЕЛО

Училището в Белчин има над 150 годишна история. В музея се съхранява скромна колекция от документи, училищни принадлежностти и снимки на училището, учителите и учениците от по-късен период. През 1947г. училището е преименувано от "Царица Йоана" на "Христо Ботев". Поради голямата миграция училището е закрито.

БЕЛЧИН БАНЯ

Белчин бани се намира в близост до с.Белчин. Поради невъзможността да се открие летописната книга, архив и документация на банята, в музея е направена малка импровизирана витрина за облагородяването на минералния извор и построяването на първата баня. 

В музея се съхранява печата, документациятя и част от архива на „Сдружението на многодетните семейства“ с.Белчин, 1939 г.

Църква"Св.Св.Петър и Павел"

Намира се в цетъра на с.Белчин.

Църквата е построена между 1881 - 1883 г., трикорабна с централен купол. В западната част на нартика има пристроена камбанария през 1938г. Автор на стенописите в църквата е Никола Образописов от Самоковската художествена школа. 

Иконостасът в църквата е дъсчен, богато украсен с рисувани растителни мотиви. Резбовани са само царските двери и разпятието във венчилката.

Съхранени са две плащеници с изображения, като едната е с гръцки надписи от втората половина на ХІХ век, а другата е изпълнена от Михаил Белстойнев през 1912 г.

Днес тя е реставрирана и отворена за посещение.